Обикновен бук

(Fagus sylvatica) Среща се почти в цяла Европа (без крайните югозападни, северни и североизточни части). В България е разпространен в почти всички наши планини от около 700 до към 1700 м.н.в. Рядко се среша и по - ниско - във влажни долове на 150 - 200 м.н.в. Образува чисти и смесени насаждения с други широколистни и иглолистни видове. Букът е листопадно дърво, достигащо височина до 30 м, рядко повече. Кората е сива и гладка, а в стара възраст – напукана. Листата са елипсовидни или яйцевидни, заострени в основата и върха, с успоредни странични жилки, понякога леко назъбени по ръба. Плодовете са обвити в обща обвивка (купула), покрита със шиловидни израстъци. След узряване купулата се разпуква и от нея изпадат до 4 плодчета. Те са тристенни орехчета, оцветени в кафяво. Наричат се буков жълъд. Букът е лекарствен и ценен горскостопански вид.